Айзък Азимов (на английски: Isaac Asimov, рождено име – Исаак Озимов)

 Айзък Азимов (на британски: Isaac Asimov, рождено име – Исаак Озимов) е американски публицист на фантастични и научно-популярни произведения и биохимик от руско-еврейски генезис.

 Азимов написва или редактира над 500 тома, а общият брой на написаните от него писма и пощенски картички е оценен на към 90 000. Негови произведения има в девет от десетте категории в Десетичната система на Дюи – всички без „ Философия “. Азимов е считан за един от майсторите в жанра научна фантастика и дружно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „ огромните трима “ писатели-фантасти на времето си.

 Вероятно най-известната творба на Азимов е поредицата за „ Фондацията “; неговите други основни поредици са тези за Галактическата империя и за роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Неговото творчество е удостоено с пет награди „ Хюго “ (1963, 1966, 1973, 1977, 1983 г.), две награди „ Небюла “ (1972, 1976 г.) и други.

 Азимов е дълготраен, само че насилствен член на Менса; разказва ги като „ интелектуално войнствени “. Повече наслаждение му доставя да бъде президент на Американската асоциация на хуманистите. На негово име е наименуван метеоритът 5020 Азимов, две разнообразни награди „ Айзък Азимов “ и списанието „ Asimov's Science Fiction “.

 Роден е сред 4 октомври 1919 и 2 януари 1920 година (точната дата не е известна, само че за бюрократични цели се приема датата 2 януари 1920 г.) в Петровичи, малко населено място в Смоленска област, тогавашната Руска руска федеративна социалистическа република, днешна Беларус, обитаемо най-вече с евреи, в фамилията на Анна Рахил Бертрам-Азимов и Йехуд Азимов, еврейски мелничари. Те емигрират в Съединените щати, когато той е на три години. Тъй като родителите му приказват с него единствено на идиш и британски език, той в никакъв случай не научава съветски. Израствайки в Бруклин, Ню Йорк, Азимов се научава да чете на пет години. Родителите му имат дребна бакалница и от всеки в фамилията се чака да работи в нея. Там се продават и списания за научна фантастика и той стартира да ги чете. В резултат на това стартира да написа свои лични разкази на към единадесет години и след няколко години стартира да ги продава на пълп-списанията.

 Айзък Азимов приключва Колумбийския университет през 1939 година и получава там докторска степен по биохимия през 1948 година В промеждутъка той прекарва три години през Втората международна война във въздушната пробна станция на Филаделфийската флотска корабостроителница. След края на войната е набран в Армията на Съединени американски щати, отслужвайки малко по-малко от девет месеца, преди да бъде освободен с почести. По време на късата си военна кариера се издига до ранга на ефрейтор с помощта на машинописните си умения и едвам заобикаля присъединяване в атомните опити на атола Бикини през 1946 година

 След завършването на докторантурата си Азимов се реалокира в Бостънския университет, с който остава обвързван от този момент нататък. От 1958 година постът му към този момент не е обвързван с преподаване, защото той към този момент е пълностоен публицист, само че някои особености в американската академична система разрешават да остане на него.

 На 26 юли 1942 година се дами за Гертруд Блъгърман, с която имат двама сина – Дейвид, роден през 1951 година, и Робин, роден през 1955 година След раздялата с Гертруд през 1970 година Азимов се развежда през 1973 година и се дами за Джанет О. Джепсън (Джанет Азимов) по-късно през същата година.

 Азимов е клаустрофил – харесват му дребни, затворени пространства. В първия том на своята автобиография той си напомня предпочитание от детството да има будка за списания в Нюйоркското метро, в която би могъл да се затвори и да слуша тътена на минаващите влакове, до момента в който чете. Азимов има боязън от хвърчене и употребява аероплан единствено два пъти през живота си – един път по време на работата си във Флотската въздухоизпитателна станция, и един път при връщането си у дома от военната база на Оаху през 1946 година Рядко пътува на по-голямо разстояние, ненапълно поради антипатията си към самолети, която затруднява осъществяването на далечни пътувания. Тази негова уплаха въодушевява няколко от художествените му творби, като детективските разкази за Уендъл Ърт и романите за Илайджа Бейли. В по-късните си години Азимов открива, че му харесва пътуването с круизни кораби и на няколко пъти става част от „ заниманията “ по време на круиза, изнасяйки научни беседи на кораби като Куийн Елизабет 2.

 Физическата му умелост е доста неприятна. Никога не се научава да плува или да кара велосипед, само че въпреки всичко съумява да се научи да кара кола, откакто се реалокира в Бостън, Масачузетс. В книгата си „ Азимов още веднъж се смее “ (Asimov Laughs Again) той разказва бостънското шофиране като „ безредица на колела “.

 Азимов умира на 6 април 1992 година Надживян е от втората си жена, Джанет, и децата си от първия брак. Десет години след гибелта му редактираната от Джанет Азимов автобиография „ Беше добър живот “ (It's Been a Good Life) разкрива, че гибелта му е породена от СПИН; той се заразява с HIV при кръвопреливане по време на интервенция за сърдечен байпас. Точната причина за гибелта е сърдечна и бъбречна непълнота като затруднения от СПИН. Джанет Азимов написа в епилога към „ Беше добър живот “, че Азимов е желал да оповести това, само че лекарите му го убеждават да замълчи, предупреждавайки го, че предразсъдъците към СПИН ще обиден околните му. Семейството на Азимов обмисля разкриването на неговото заразяване, само че разногласията, изригнали щом Артър Аш афишира, че той е хванал СПИН, ги убеждават в противното. Десет години по-късно, когато лекарите на Азимов към този момент са умрели, Джанет и Робин се съгласяват да оповестят историята.

Най-тъжният аспект на живота през днешния ден, е че науката събира познания по-бързо, в сравнение с обществото събира мъдрост.

Искрено имам вяра, че самообучението е единствената форма на образование, която съществува.

Бог обича всички нас, само че от никого не е във екстаз.

Пътят може да бъде удоволствие единствено в случай че най-после достигнеш целта.

Нито едно странствуване не е рисково за оня, който маха от брега.

Дали се пробвам да намеря Бог? Той е по-умен от мен, дано ме откри самичък.

За да се получи човек, са нужни няколко мига наслаждение, само че за кон са нужни пари.

Ако гладна мечка те измъкне от челюстите на вълк, нямаш причина да си ѝ признателен.

Насилието е последното леговище на некомпетентния.

Ако си висящ на въже над бездна, не се мъчи да хванеш монетата, паднала от джоба ти.

Първо предписание на диетиката: в случай че ви е вкусно, значи е нездравословно за вас.

Ако би трябвало да извадиш зъб, да го вадиш постепенно не е демонстрация на деликатност.

Самокритиката е едва наказване за некомпетентността.

Ако учтивото искане се окаже безрезултатно, просто вземи това, което ти би трябвало.

Бедата при успеха е, че човек може да се окаже от страната на победените.

В живота, за разлика от шаха, играта продължава и след мата.

Винаги сме сигурни, че преди малко взетото решение е неправилно.

Колкото повече време ти е нужно, с цел да стигнеш някъде, толкоз по-безсмислено ти се коства това някъде.

Малкото може да бъде красиво. Орелът може да бъде гладен от време на време, само че канарчето в никакъв случай.

Пешката е най-важната фигура на шахматната дъска - за останалите пешки.

По-важно е да познаваш самото нещо, в сравнение с името му.

Не позволявай на това, което смяташ за морално, да ти попречи да вършиш това, което е вярно.

Пиша по същата причина, заради която вдишвам, тъй като в случай че не го върша, ще умра.

Животът е прелестен. Смъртта е спокойна. Само преходът е противен.

Инфо: www.webstage.bg